НЕОКОНЧА̀ТЕЛЕН

НЕОКОНЧА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. Който не е окончателен, краен, последен. Според официални неокончателни данни в изборите .. са участвували 98,6 на сто от избирателите. ОФ, 1958, бр. 4424, 4. Неокончателните решения на окръжний съд не ся привождат в изпълнение. ВП, 46.

Списък на думите по буква