НЕОН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕО̀Н м. 1. Само ед. Хим. Химически елемент Ne — инертен газ без цвят и мирис, който се съдържа в малки количества във въздуха и се употребява за електролуминесцентни лампи. При изпарение на течен въздух се отделят лесно съставящите го газове .. Най-напред се отделят газовете неон и азот, които имат най-ниски температури на кипене. Физ. Х кл, 47.

2. Разг. Неонова лампа. Беше тъмно. Неонът над сивосиния асфалт само подчертаваше мрачината отвъд блоковете. К, 1967, кн. 7, 12. Масичките тук са малки, кокетно кафененце с неони, пластмасови облицовки и огледала. Б. Райнов, НН, 215.

— От гр. νέον през фр. néon.