НЕОПЕТНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОПЕТНЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не е опетнен, опозорен; неопозорен, чист. — Ще накараме Мери да изтегли сумите и да ти ги повери за доходни операции. Ти си човек с неопетнена репутация, а Мери няма хабер от тия работи. Б. Райнов, ГН, 143. — Името на Русия оставете на мира. Това име е чисто и неопетнено в сърцето на народа. В. Геновска, СГ, 189. Не, защо да лъже себе си, истина е, че от многото възможни пътища, из които е могъл да мине животът му, той не е избрал най-верния — пътя, който да го изведе неопетнен и достоен за днешния живот. П. Славински, ПЗ, 238. Неопетнена съвест.