НЕОПЕТНЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕОПЕТНЀНОСТ
НЕОПЕТНЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на неопетнен; неопозореност. Ние идем с нашия ум, с нашата неопетненост, с нашата преданост да му [на народа] спомогнем и да го изведем на сигурен бряг. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 174.