НЕОПИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕО̀ПИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.

Който няма опит, не умее да върши нещо, да се справи с нещо; несвикнал, неподготвен. И да кажеш, че съм още неопитно хлапе! Не, минал съм през вода и огън. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 27. — Сериозна е [Софка], скромна е .. Вярно е, че като всяко младо момиче, и тя е малко неопитна в домакинската работа, но ще се научи. Св. Минков, РТК, 103. Дървеният таван, нашарен от ръката на неопитен резбар с груби цветя и криви кръгове, заигра пред очите му. Д. Кисьов, Щ, 152. Даже и неопитните още учители са в състояние да извършват преподаванието доволно рационално. Знан., 1875, бр. 19, 300.