НЕОПРАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОПРА̀ВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е разтребен, подреден. Той обиколи стаята, .., разтреби неоправеното си още от сутринта легло и след като избърса с ръка бюрото си, седна върху него. Д. Кисьов, Щ, 41.

2. В който не е въведен ред, порядък, прегледност. Общинските чиновници, за които определеното работно време беше непознато, с нетърпение очакваха слънцето

да прехвърли отсрещния рид, за да притворят никога неоправените тефтери и да излязат. Х. Русев, ПС, 183. // За сметки, плащания — който не е разплатен. Имаме неоправени сметки.