НЕОПРЕДЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОПРЕДЕЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. На който не могат съвсем точно да се определят краищата, контурите. Огряният кър се простираше в далечината, неопределен и мъгляв. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 34. Сцената представлява една схлупена къщица някъде в Ючбунар. Оттам нататък няма София и не може да я има, защото наблизо е сръбската граница. Зад къщицата — неопределено пространство, пред къщицата — уличка. Елин Пелин, Съч. IV, 159. Той [дядо Мирьо] седна по турски, сложи пушката на коленете си и като огледа лъскавите води на вира, из който тъмнееха още неопределените сенки на ракитата, тихичко ми пошушна. Ем. Станев, ЯГ, 17. Неопределени очертания на предметите. // За линия, точка — мястото на който не може да се определи съвсем точно. Дядо Кольо чакаше, но чиновникът се бе загледал в една неопределена точка във въздуха и, така замислен, продължаваше да мълчи. М. Георгиев, Избр. разк., 218. Северната граница била твърде неопределена. Вероятно в територията на славянобългарската държава е влизала Южна Бесарабия. Ист. Х и ХI кл, 28.

2. За време — който не може точно да бъде определен, конкретизиран. Ето тая незначителна случка стана причина да се преустанови за неопределено време дейността на разпнипопското читалище "Просвета и култура". Елин Пелин, Съч. IV, 145-146. Най-хубавата група песни в "От сутрин до вечер" е "В школото", в която се движат, тулят и блещят къдравите палави образи и профилчета на цяла тумба дечурлига, в погледите и усмивките на които личат контурите на неопределено, но крайно любопитно бъдеще. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 56. Нови 18 американски войници, противници на войната във Виетнам, са поискали убежище в Швеция. Шведското правителство е заявило, че могат да останат в страната неопределено време. Пог., 1970, бр. 7, 5.

3. Който не може или трудно може да се определи, опише, обрисува, предаде, защото не личат или не могат да се възприемат ясно характерните му признаци. Орляк деца тичат и крещят, вперили очички нагоре, над къщите, където се премятат ято гълъби с неопределен цвят — нито черни, нито бели, по-скоро окадени, като да са изхвръкнали от някакво огнище. Др. Асенов, ТКНП, 101. Една тъпа, неопределена болка се подигаше в душата му, ломеше всичките му стави, обезсилваше го и го отчайваше. Й. Йовков, ВАХ, 62. Той махна с ръка — един неопределен жест, който би могъл да се приеме и като "довиждане" и като "махай се оттука сега". Ем. Станев, ВТВ, 41. Пристъпи най-сетне и Агата; лицето ѝ едва се бе съживило от една неопределена усмивка, а може би и от любопитство. Д. Талев, С II, 4. Мисис Фани го изпълваше винаги с неопределено чувство на страх, на почит, на възхищение. Д. Димов, ОД, 163. Направи неопределен знак с ръка. △ Правя неопределена гримаса. Неопределен мирис на парфюм. Неопределена тъга. Неопределен шум. // Който не е с ясна, точно определена характеристика, функция, количество, брой и под. Тя [жената] изпълняваше неопределената функция на офицер за поръчки при политическото командуване на армията. Д. Димов, Т, 695. От няколкото думи, които си размениха черният господин и момичето, се видя, че то е чистокръвна французойка, а той — някакъв неопределен ориенталец. Д. Калфов, Избр. разк., 139. Минават и отминават край централните фигури на тоя сватбен парад офицери, съдии, .., и най-накрая идват представителите на някакво неопределено съсловие — един дебел предприемач със сандали и с железен бастун, една стара ококорена махленка с черна забрадка и един куц оръжеен майстор. Св. Минков, РТК, 131-132. Около двамата бандаджии — черни и изпити мъже на неопределена възраст, .. — се трупаха млади хора, деца. Б. Несторов, АР, 127. В устава броят на членовете на комитета е неопределен, докато според проекта на Апостола членовете без ръководните лица са седем. Ив. Унджиев, ВЛ, 261. Партистите били убедени последователи на марксисткото революционно учение. Обратно, съюзистите не били настроени революционно. Те били дребнобуржоазни интелигенти с неопределени политически разбирания. Ист. VII кл, 105.

4. Който не е достатъчно ясен, за да бъде лесно разбран, схванат; неясен. Тоя път момчето не можа да му помогне много, отговорите му бяха доста неопределени. П. Вежинов, СО, 165. Най-неопределено е съдържанието на третия надпис от времето на Омуртаг. Ст. Михайлов, БС, 17. В тия първи дни и самите заговорници бяха преживели още по-тежки вълнения и тревоги .. Изглеждаше, че възелът ще бъде развързан от телеграмата, която пристигна от Петербург. Но тя бе твърде неопределена, обещанията — мъгляви. В. Геновска, СГ, 481-482. От няколкото интригантски Йоакимови загатвания, нарочно смътни и неопределени, както и от излишната за един човек като деспота безкористност, той бе фанал да се осъмнява в него. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 148. Стрина Радовица се пренесе пак към настоящето, към писмото на Кънча, което ѝ говори за нящо неопределено и тъмно за нея, ала което непременно трябва да е добро и хубаво. Т. Влайков, Съч. II, 154-155. Неопределени фрази. Неопределена мисъл. Неопределена формулировка. Неопределени вести.

◊ Минало неопределено време. Грам. Сложно глаголно време, образувано от сегашното време на спомагателния глагол съм и минало свършено деятелно причастие, което не показва толкова отношението на действието към минал ориентационен момент, колкото резултата от предходно действие, наличен в сегашния момент. Неопределени (нелични) глаголни форми. Грам. Глаголни форми (причастия, деепричастия, съкратен инфинитив), които не са носители на глаголно лице и затова не се спрягат. Неопределено наклонение. Грам. Инфинитив. Неопределено ударение. Грам. Свободно (разноместно) ударение. В много езици ударението следва някаква схема, т.е. пада на определена сричка в думата .. Когато става въпрос за мястото на ударението в думата, българското ударение не се подчинява на никаква схема .. Следователно по място ударението в български език е неопределено или свободно. Л. Андрейчин и др., БГ, 15.