НЕОПРЕДЕЛЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОПРЕДЕЛЀНО нареч. По неопределен начин. Славовски бе се умълчал и гледаше неопределено някъде над навалицата. Ил. Волен, МДС, 134. Когато станеше дума за нея, някой можеше да подигне рамене и неопределено да се усмихне, но нещо лошо едва ли намираше да каже. Й. Йовков, Разк. I, 136. — От къде сте? — От Русия — каза той.- Исках да кажа от кой град? — Градове много... — отвърна той неопределено. П. Вежинов, НС, 8. И още щом влезе в стаята, старата го попита с очи. Но Иван само смигна неопределено и се обърна настрана. Г. Караславов, Тат., 228. — Видяхте ли се? — .. Петко кимна неопределено с глава, което можеше да се разбере двояко. Ст. Даскалов, СЛ, 319.