НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОПРЕДЕЛЀНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Отвл. същ. от неопределен. На това творчество [на Хр. Смирненски] е чужда политическата неопределеност на поетите от двадесетте години на двадесетия век, но то впива своите корени в най-хубавото на нашата лирическа поезия. Н. Лилиев, Съч. III, 81. Жанрът на книгата на Н. Т. Федоренко "Дипломатически записки" трудно може да се определи .. Но тъкмо неопределеността на жанра разкрива вътрешното единство и организация на тази книга. Е. Каранфилов, ЛФ, 1977, бр. 1, 7.

2. Обикн. мн. Неопределени, неясни места, положения в мисъл, текст, поведение и под.; неясноти. Най-добрият начин да уясним напълно за себе си своята мисъл е да се опитаме да я предадем другиму. Ако това не ни се удаде, значи в самата мисъл има някои празноти, неясноти, неопределености. Псих. Х кл, 126. В глава II се срещат някои неопределености относително поведението на чиновниците и занятията им вън от службата. Пряп., 1903, бр. 5, 1.

3. Грам. Граматична и логико-семантична категория, чиито формални изразители (неопределителен член, неопределителни местоимения и др.) представят предмета, означен от съществителното име, като неопределен, т.е. като неизвестен, непознат или за всички участници в говорния акт, или само за говорещото лице.