НЕОПРЕДЕЛИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОПРЕДЕЛЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. Само в съчет.: Неопределителен член. Грам. Служебна дума при съществително, която показва, че означеният от него предмет е неизвестен, непознат за всички участници в говорния акт или само за говорещото лице, или се мисли като типичен представител (вид) на цял клас (род) предмети. Неопределителни местоимения. Грам. Местоимения, които заместват имената на неопределени, неизвестни, непознати за всички участници в говорния акт или само за говорещото лице предмети (лица), признаци и числа, напр. някой, нещо, някакъв, един, няколко, еди-кой, какъвто и да е и др. Местоименията по своето значение са: лични, указателни, притяжателни, относителни, въпросителни и неопределителни. Г. Миркович, КМБГ, 17. Неопределително наклонение. Остар. Грам. Инфинитив. В нашия новобългарский язик има неопределително наклонение. Ив. Момчилов, ПСЕ, 128.