НЕОРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОРА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. За място, нива, градина — който не е оран, изоран; неизоран. Дадоха на Змая и на Житана две хижи на двамина побягнали селяни, дадоха им земята — незасята, неорана, дадоха им дори болярски добитък. А. Дончев, СВС, 593. След няколко дни двамата другари решиха да напуснат слога и да се преселят в една неорана нива, обрасла с гъст бурен. Ем. Станев, ПГВ, 15. Много от нивите им останаха неорани и непосеяни. Елин Пелин, Съч. III, 169. Изяздило лудо-младо / през орища неорани, / из ливагйе некосено, / та си лови дробна лова. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 530.