НЕОСЕЗАЕМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕОСЕЗА̀ЕМОСТ
НЕОСЕЗА̀ЕМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неосезаем. Помпата направила възможно да се изучава газообразното състояние на веществото, което изглеждало тайнствено със своята неосезаемост и безформеност. Ив. Въжарова, ИН (превод), 107.