НЕОСКВЕРНЀН

НЕОСКВЕРНЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е с накърнена, осквернена чистота, святост, чест; неопорочен, неопетнен. Дни наред живях и сред сегашните козичински песнопойки. Свенливи и завардени момичета, .., тия неосквернени от светската суета деца на планината ми дадоха възможност да видя в действителност това, което съм чувал и сам съм си въобразявал за първата младост на майка си. Б. Геронтиев, Б, 108. О, нека това бъдаще поне бъде пощадено и неосквернено от повторението на страховити сцени на братоубийствен бяс. Ив. Вазов, Съч. ХI, 53.

Списък на думите по буква