НЕОСНОВАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОСНОВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който няма причина, основание; неоправдан. — Вашите тревоги, господин Касаветов, са обясними, но те са неоснователни. — Ние си знаем работата. Г. Караславов, ОХ IV, 422. На третата [година] той си отиде и не се върна. И може би най-много заради това, че аз неведнъж в моменти на неоснователна женска ревност му напомнях и натяквах за отрязаните панталони на пижамата. Тарас, ТМ, 58. — И ако не реагирам на неоснователните ви обвинения, то е, защото уважавам вашата скръб по убития съратник, вашето презрение към недостойните форми на борба. Др. Асенов, ТКНП, 152. За щастие, и тревожните опасения от диви зверове, с които казваха, че са пълни лесовете на Средна гора, излязоха неоснователни. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 95. Неоснователен страх. Неоснователни подозрения. Неоснователно недоверие. Неоснователно съмнение.

2. При който не е посочено, приведено разумно основание, който няма обосновка; необоснован. Неоснователна критика. Неоснователни възражения. Неоснователни териториални претенции.