НЕОСНОВАТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОСНОВА̀ТЕЛНО нареч. 1. Без причина, основание; неоправдано. Неоснователно се тревожиш. Ученикът бе смъмрен неоснователно.

2. Без разумно основание, без обосновка; необосновано. Основателно или неоснователно, той се беше обявил враг на правителството и тая си омраза той доказа със самопожертвувания. Ив. Вазов, Съч. Х, 86.