НЕОСПОРЯЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОСПОРЯ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неоспорим. А идеята за съединението беше срастната с душите и със сърцата на целия народ,.., тя беше един догмат, неоспорим, неоспоряем. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 233-234. Какво е това? Кой е? Един глух, странен, едва уловим шум, но неоспоряем, се зачу. БД, 1909, бр. 1, 2.