НЕОСТОРОЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОСТОРО̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. ‑жни, прил. Остар. Книж. Невнимателен. Тотьо е добър човек, .., способен и храбър; но в това също време той е нетърпелив, сърчен и неосторожен. П. Хитов, МП, 88. Главен противник и щастлив победител на неосторожния Бонифация е бил французкият крал Филип IV Хубавий. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 40. От неосторожните отнашания с поражените органи, болестта става по-продължителна. Знан., 1875, бр. 19, 297.

— От рус. неосторожный.