НЕОСТОРО̀ЖНОСТ

НЕОСТОРО̀ЖНОСТ, -тта̀, мн. (рядко) ‑и, ж. Остар. Книж. Невнимателност. Даже тях [богатите българи] ги гневеше думата бунтовник и таен комитет и всеки младеж, който си позволяваше пред тях да загатне такова нещо от неосторожност... те го наричаха чапкънин,.., народен душманин,.. (по Ст. Заимов). Г. Бакалов, Избр. пр, 266. Една година, по неосторожност, подпалил са един чувал с барут. З. Стоянов, ЗБВ I, 303. Нападнат от сяка една страна от неприятеля, Магелан паднал, пробиен от неприятелското копие. Ето как е свършил своя живот тоя замечателен човек, който тряба да обвинява за своята смърт сам себе си или своята неосторожност. Знан., 1875, бр. 19, 301.

Списък на думите по буква