НЕОТЀМЛЕМ

НЕОТЀМЛЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неотемен, неотемлим. Сегашната американка счита, че има неотемлемо право на непременно уважение от страна на всякой мъж. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 51. Гоце Делчев е олицетворение на цяла епоха. Чедо на своя народ, той въплощаваше в себе си и неговия бистър ум,.., и неговата искрена преданост на свободата като неотемлемо право на всички, населяющи нашето отечество. Пряп., 1903, бр. 12, 1. Всякой родител и възпитател .. ако подаде на детето си добро възпитание, прави му с това най-голяма добрина, като му остава непоколебимо и неотемлемо наследство и богатство. Н. Начов, Лет., 1873, 99. Ний са надеем, че поне г. Н. Геров,.. ще да снабди Речника си с всичко, което се е съхранило чисто българско,.., в устата на народа и в неговите песни, и всичко, което е създадено ново в язика под влиянието на последните събития и което, благодарение на нуждата и навика, е вече неотемлема част на народната ни реч. Н, 1882, кн. 1, 36.

— От рус. неотъемлемый.

Списък на думите по буква