НЕОТЗИВЧИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОТЗИВЧЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неотзивчив. С оглед към поменатите [публични] беседи трябва да посочим, че те започват щастливо (при главното участие на Стоянов и Друмев), но и бързо престават поради голямата претрупаност с работа на тия двама двигатели на дружеството и поради неотзивчивостта на другите двама книжовници. М. Арнаудов, БКД, 146.