НЕОТКЛОНЀНИЕ, мн. няма, ср. Обикн. в съчет. Мярка за неотклонение. Адм. Мярка (подписка, гаранция, домашен арест или задържане под стража), която се взема спрямо обвиняемия от следователя или прокурора, за да му попречи да се укрие, да извърши друго престъпление и под.