НЕОТКО̀ЛЕШНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. и диал. Отвл. същ. от неотколешен. Но да давам таквози обяснение на Юдитините румени бузи — туй би било крайна глупавщина от моя страна, като се вземе пред очи .. неотколешността на нашето познайнство. ССГ (превод), 168.