НЕОТЛЪ̀ЧНО

НЕОТЛЪ̀ЧНО. Нареч. от неотлъчен. Гана стоеше неотлъчно до него, слагаше често-често ръка върху бялото му чело, въздишаше глухо и питаше: — Боли ли? Г. Караславов, ОХ III, 495. От шестнадесети септември, когато по заповед на гарнизонния началник трябваше да спят неотлъчно в казармите,.., повечето от офицерите не бяха нощували в домовете си. Ем. Станев, ИК III и IV, 421. Нека се успокои и отпусне. И той [Урумов] наистина се отпусна, отново го обхвана тая сънлива нежност, с която неотлъчно живееше през последните дни. П. Вежинов, НБК, 378-379. Само аз в алеите засмени / скитам странен, с вид на пенсионер, / и върви подобно сянка с мене / неотлъчно дъждобранът чер. А. Далчев, С, 115. Следва неотлъчно баща си.Живее неотлъчно в представите ми.

Списък на думите по буква