НЕОТМЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОТМЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който не се отменя, който съществува или предстои при всякакви обстоятелства, без да се променя, изменя; неотменим. Симеон .. смяташе включването на юга и изтока в пределите на българската държава за своя първостепенна и неотменна задача. А. Гуляшки, ЗВ, 417. Той вече не мислеше за заминаването като за нещо неотменно. Н. Антонов, ВОМ, 47. Запалени, купните страшно светят, / назад е мрак и неотменна гибел, / и тъмните, бездънните полета / в прегръдките си черни ни приимат. Н. Фурнаджиев, ПВ, 12. Неотменна разплата. Неотменна присъда. Неотменни правила. Неотменно условие. Неотменен закон. Неотменна власт. Неотменна цел. // Който не се изменя, променя при всякакви обстоятелства; неизменен. Внезапните експлозии и самотните изстрели ги пропъждали временно, но птиците се връщали пак .. навикът да кацат върху зеленясалите плочи на опушения площад останал неотменен. С. Северняк, ВСД, 30. На дълга неотменното бреме / днес заменя безгрижния тост. П. Матев, СВХ, 32. Неотменна всекидневна разходка. Неотменен жребий. Не‑

отменна повеля на развитието. Неотменна заповед.