НЕОТМЕНИМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОТМЕНЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неотменим; неотменност. Оръжията имат чудното свойство да променят душите на своите притежатели: на характера, мислите, решенията на притежателите си те придават студенината и твърдостта на своя метал, категоричността на изстрелите си, неотменимостта на последствията му. К. Георгиев, ВНП, 104. Дори в тоя неузнаваем град,.., в който разни фръцли завъртаха към него ту лява, ту дясна кълка, той видя великата неотменимост на едно шествуващо зло. Ст. Сивриев, ЗСБ, 34.