НЕОТРАЗЍМО

НЕОТРАЗЍМО. Нареч. от неотразим; по неотразим начин. Чоки беше вече един ден разстояние от столицата. Катастрофата наближаваше неотразимо. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 133. Еленът със седефените рога привличаше неотразимо моето внимание. Той ми се струваше необикновено красив. Ем. Станев, ЯГ, 110. Неотразимо и силно тая музика завладяваше, трогваше и увличаше. Й. Йовков, Разк. I, 181. Христо Ганчев, тоя неотразимо сърдечен човек, с широко светло лице,.., беше угрижен. К. Константинов, ППГ, 147.

Списък на думите по буква