НЕОТРАЗЍМОСТ

НЕОТРАЗЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неотразим. Сабята се завъртя и назад със същата светкавична неотразимост, болезнени викове на ударени хора се раздадоха из нощта. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 109. Бели мраморни сараи по кейовете, колони, като че инкрустирани със злато, жълторозови стени и бели минарета-игли, ..всичко това плуваше насреща ни бавно, тържествено, като някаква неотразимост, която идеше да ни погълне и на която ние сами се отдавахме, премалели от щастие. К. Константинов, ППГ, 118. Стори ѝ се, че той наистина по-често по‑

глежда към нея, отколкото другаде .. Людмила се присмя на себе си: само това оставаше — да си помисли кой знае що и да повярва в своята неотразимост. Ем. Манов, ДСР, 375.

Списък на думите по буква