НЕОТСТЪПЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕОТСТЪ̀ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. Който постоянно, неизменно се намира някъде, при някого или съпровожда, съпътствува някого. Щом трамваят спря, човекът с белите дрехи побърза да слезе и без повече да се оглежда, тръгна по улицата. Като негова неотстъпна сянка зад гърба му се упъти Юлия. П. Вежинов, СО, 68. Пет дена се минаха вече, откакто / свести се Боян. Неотстъпна до него / стоеше Калина. Под нейните грижи / животът се върна пленително хубав. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 160. ● Обр. Неотстъпна тъма ги обсажда, / те са роби на демони зли. Н. Лилиев, С 1932, 122.
2. За състояние, мисъл, действие — който съществува или се осъществява постоянно, неизменно, без прекъсване; постоянен, непрестанен, непрекъснат, неизменен. Да види свободната България — това беше неотстъпната му мисъл. Ив. Вазов, Съч. Х, 97. По това време [1911 г.] Яворов е артистичен секретар на Народния театър .. С неотстъпно постоянство се бори за художественото слово на сцената. Ст. Грудев, АБ, 83. Каквито и да са били личните предпочитания на Симеон Радев, той е проявявал постоянен и неотстъпен интерес към фактите. П. Зарев, СРНИ (С. Радев, ССБ I), 14. Една от най-привлекателните черти в характера на стареца беше неговата неотстъпна приветливост, дори когато е измъчен и ядосан. П. Славински, ПЗ, 255. В неотстъпното трагично страдание на своята душа той [Ян Каспрович] се мъчи да изкове една гранитна поетическа философия, в която се пречупват противоположни настроения — скептичност и вяра, зов за непокорство пред съдбата и мистична молба за милосърдие над човека. Р, 1927, бр. 242, 2. Неотстъпна грижа за болния. Неотстъпно желание да изпълнят дълга си. Неотстъпни настоявания и молби. Неотстъпна борба със сушата.
3. Който не се отказва, не отстъпва от решенията, становищата, убежденията си и ги отстоява, не им изменя. За да осуетим адвокатския поход на опортюнистите против партията на революционния социализъм, ние, неотстъпните ратници на пролетарското дело, трябва ясно да схванем момента, който преживява партията. Г. Георгиев, Избр. пр, 207. Но тя [Лиляна] е непреклонна, неотстъпна. / Върви, събрала вятъра в коси. / Не спази тя едничка директива, / която бе за нейния живот. Бл. Димитрова, Л, 287.