НЕОТСТЪПЧИВО —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕОТСТЪПЧЍВО. Нареч. от неотстъпчив; с неотстъпчивост. — Цял ден път с каруца по това шосе!... Аз не те пущам, да го знаеш. — Не съм малолетна да ме съдиш! — отвърна студено и неотстъпчиво Станка. Г. Караславов, ОХ IV, 334. — Какво е премълчала? — Не твърдя, че е съзнателно... — избухна Лиляна, очите ѝ светват неотстъпчиво. Др. Асенов, ТКНП, 252.