НЕОТЧУЖДА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се отчужди. Тя [земята] се считаше вечен темел на рода, на миналите, настоящите и бъдещите поколения. Поради това имотът на задругата се смяташе неотчуждаем, неразполагаем. Ив. Хаджийски, БДНН I, 19.