НЕОХОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОХО̀ТА, мн. няма, ж. Нежелание. С неохота, като мърмореше, конярчето даде коня си. Ем. Коралов, МВ, 9. Преди той неведнъж бе мислил как да отстрани Найдена от пътя си към Елена, а сега, когато тоя път бе разчистен, той чувствуваше горчивина, негодувание и неохота да се приближи до нея. В. Геновска, СГ, 140. Начело и най-напред е жена ми,.., след нея съм аз,.. и най-подир — големият ми син, който мъкне с неохота два лошо завързани пакета. Др. Асенов, СВ, 100. Да не говорим пък, че дори и тези нищожни хонорари били изплащани с такава неохота, че една голяма част от писмата на художниците в онази епоха са пълни с унизителни напомняния за неизплатени възнаграждения. Хр. Ковачев, СК, 38.

— Рус. неохота.