НЕОЦВЕТЀН

НЕОЦВЕТЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е придобил някакъв цвят, не се е оцветил. Те [лисичетата] бяха прелестни същества,.. Очите им — още неоцветени — изглеждаха сини като маниста. Гледаха любопитно и наивно. Ем. Станев, ПЕГ, 93. Избира се една хубава, но още неоцветена ябълка. Върху страната, която е обърната към слънцето, се рисува с тъмен восък, който не пропуска слънчевите лъчи. ВН, 1960, бр. 2836, 4.

2. На който не е придаден някакъв цвят, не е оцветен. Книжка с неоцветени рисунки за деца от предучилищна възраст.

Списък на думите по буква