НЕОЦЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕОЦЕНЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е получил оценка, признание, отговарящи, съответствуващи на качествата или заслугите му. Тая вода е чиста, приятна, умерено топла и лековита.. Чух, че една европейска компания искала да я вземе под концесия. Дай боже. Инак е щета и жал такова природно съкровище да остая неоценено и непознато. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 62. Той [Й. Йовков] принадлежи на оня величав български род, който даде най-вдъхновените мъже на племето ни — Петко Славейков,.., неоценения до днес жеравненец Захари Стоянов и патриарха на българската литература Иван Вазов. К. Константинов, СбАСЕП, 375.