НЕОЦЕНЍМ

НЕОЦЕНЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който

има изключително голяма стойност, цена, която реално не може да се определи, оцени; безценен. — Човешкият живот е най-голямо благо, но още по-голямо благо, неоценимо благо е свободата на един народ. Д. Талев, И, 64. От този именно ден Кирил Матев израстна в съзнанието му като човек, който му е направил неоценимо добро и му е помогнал в един много труден момент. Ст. Марков, ДБ, 9. Чрез вестник "Македония" Славейков оказа неоценима помощ на Чомаковата линия във всички случаи, когато помирителните усилия и постигането на компромисите с патриаршията е трябвало да бъдат провалени. Т. Жечев, БВ, 272. Л. Н. Толстой е имал неоценимото качество да преработва своите произведения. "Силата на мрака" не е могла да избегне тази участ. Н. Лилиев, Съч. III, 191. Неоценима съкровищница от безсмъртни произведения на изкуството. Неоценими паметници на културата.

Списък на думите по буква