НЕПА̀МЕТЕН

НЕПА̀МЕТЕН, -тна, -тно, мн. ‑тни, прил. Остар. Книж. Който не се помни, не е останал в човешката памет, защото е премного отдалечен по време. Нерадостна и тъмна върволица / съдби е таз земя видяла. Погледни! / По нея още от непаметни е дни / бог тръгнал, грозний, грозний бог на разума на дните. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 213. А той побягна от монастира и сички ся уплашиха, защото той понесе със себе си и йедна заклята черна книга, която от непамятни времена беше затворена в йедна кула и никой не смеяше да ся допре до нея. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 2.

Списък на думите по буква