НЕПЕНДЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀПЕНДЀК м. Диал. 1. Лекарство; цяр, илач, пендек. Това му е непендекът, за да оздравее. Н. Геров, РБЯ III, 264.

2. Начин, за да се извърши нещо; пендек. Ако сакат някой гостето му непара да ядат и пият, непендек било, ахчията да закачит за пояс една лъжица. Н. Геров, РБЯ III, 264.

3. Неудобство, неприятност. По който път да тръгнеш да вземеш булката, нефела да се върнеш — непендек йе. СбНУ ХV, 69. Лугето ке се разиграат, санки сватба ет, оте беше било непендек за вапир, много кеф имал да игра на тапани. СбНУ III, 157.

4. Като нареч. Без друго (Н. Геров, РБЯ).