НЕПЍСАН

НЕПЍСАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. В съчет. със същ. закон, правило, ред и под. Установен ред за извършване на нещо, възприет и спазван по традиция, обичай, без да се регламентира официално. Стар неписан закон в селото беше, когато продава съдебният пристав, да се явяват само наследниците. Г. Караславов, С, 131. След края на пантомимата, според неписания закон на театъра, Мишел излезе на сцената

бял като албатрос и усмихнат като момченце. П. Вежинов, СО, 160. Всяка сутрин един от мъжете Чеславовци му поливаше от пъстър кърчаг,..и в зной, и в студ, по неписан ред, всеки с радост чакаше деня да полее на дядо си. А. Дончев, СВС, 61. Старите еснафи по неписано право пазеха отношенията си от всичко, което можеше да ги злепостави един спрямо друг или да подбие изобщо занаята. Ив. Хаджийски, БДНН II, 39. Авторите забравят, че хайдутите са имали свое знаме, знаменосци, войводи, неписан устав и ятаци. Т. Павлов, МИБ, 43. Неписани правила.

2. Остар. За лист хартия, тетрадка и под. — по който не е писано; неизписан. До мастилницата бели книги за писане и тетрадки, неписани и записани. Т. Влайков, Д, 1890, кн. 11, 494.

Списък на думите по буква