НЕПЛАСТЍЧЕН

НЕПЛАСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Спец. За вещество — който не може при натиск да приеме някаква форма и да я запази след прекратяването на натиска. Освен пластичните материи (глини) при производството на различните видове керамични изделия се употребяват и значителни количества непластични вещества. В. Пеев, МК, 86. Свързващи вещества или свързващ цимент се наричат веществата от минерален произход, които в прахообразно състояние при смесване с вода образуват пластично тесто, минаващо с течение на времето в непластична и накрая в каменоподобна маса. ВН, 1960, бр. 2713, 4. Непластични керамични материали.

2. Прен. Който не се поддава лесно на промяна, когато тя се налага от изменението на външните обстоятелства, на заобикалящата го среда. И тъй, инстинктите са най-непластичната, т.е. най-бавно променяща се форма на поведение. Псих. Х кл, 14.

3. Прен. За човек (танцьор, гимнастик и под.) — който не притежава в необходимата степен пластичност, гъвкавост, грациозност. // За движение, танц и под. — който не се отличава с пластичност, гъвкавост, грация.

Списък на думите по буква