НЕПЛАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПЛАТЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За дълг, данък и под. — който не е платен, изплатен; незаплатен, неизплатен. Преместиха се в София и тогава животът им съвсем се обърка. Гонеха ги от квартира на квартира, хлебарките и бакалите идваха да се карат с нея за неплатени сметки. М. Грубешлиева, ПП, 145. Най-често съседните пазачи се събираха в неговото лозе,.. Той съобщаваше новини от вестниците, човъркаше им болните места за неплатените данъци и тежката мизерия. Г. Караславов, Избр. съч. I, 117. Как тежи неплатеният дълг, / как горчат думите неизказани. Ив. Пейчев, Избр. ст, 15. Дело за неплатен наем. Неплатени полици.

2. Който не е заплатен, за който не се получава възнаграждение, заплата; безплатен. Марин не по-малко решително заяви, че ще замине. Даже пред него написа молба за три дни неплатен отпуск. Ст. Поптонев, НСС, 152. През последната година получих писмо от окръжния училищен инспектор, с което ме поздравяваше за моята учителска дейност в това село и за вечерното училище... За този неплатен петгодишен учителски труд ми изпратиха награда от двадесет лева. Ал. Спасов, С, 42.// Който не е заплатен добре; незаплатен. Неплатен труд.