НЕПЛОДОВИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПЛОДОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не ражда, не дава плод въобще или в достатъчно количество; безплоден, неплоден, неплодороден, неплодоносен. От лявата страна на дядовата Либенова къща се намира една твърде голяма градина, която е пълна до най-крайната степен със сякакви плодовити и неплодовити дървета. Л. Каравелов, Съч. II, 31. Знанието е преобразило и най-неплодовитите земи и накарало ги е да бъдат полезни на човека. Знан., 1875, бр. 15, 234. А освен това, ако ся случаше чловек в някое неплодовито място, какво би чинил сам, за да ся помине? Й. Груев, Лет., 1873, 182.

2. Обикн. за творец — който създава малко произведения; непродуктивен. Неплодовит писател.

3. Остар. За грам. средство, категория — непродуктивен. Между наставките, с които са образувани производните думи в български език, има такива, които се срещат в състава на ограничен брой думи .. Такива наставки се наричат непроизводителни (непродуктивни), мъртви или неплодовити. Л. Андрейчин и др., БГ, 47.