НЕПЛОДОРОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПЛОДОРО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. ‑дни, прил. 1. Който не ражда, не дава плод; неплодоносен, безплоден, неплоден, неплодовит. Панко беше крайно беден селянин. Няколкото парчета нивици, които имаше, бяха песъчливи и неплодородни. Д. Ангелов, ЖС, 73. Неплодородна равнина. Неплодородна почва. Неплодородни участъци земя.

2. През който няма плодородие. Стихотворението "Градушка" е една от най-значителните творби не само в нашата, но и в световната литература .. В съзнанието на поета отеква дълбоко страданието на селяните от трите последователни неплодородни години — 1897, 98, 99. Лит. Х кл, 292.