НЕПОБЕДИМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОБЕДЍМО. Нареч. от непобедим. Градът непрестанно, непобедимо, мъчително ни привличаше, ставаше по-мил от по-рано, като близко болно същество, което сме изоставили от егоизъм. К. Константинов, ПНГ, 12. Благородното му лице,.., подкупваше непобедимо сърцата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 70.