НЕПОБУТНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОБУ̀ТНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е в първоначалния си вид или във вида, в който е оставен, който не е използуван, от който не е взето нищо; недокоснат, непипнат, непокътнат. Той отвори след туй долапите — чеизът на Мария, трупан от години, си стоеше непобутнат. Й. Йовков, ЖС, 199. В стаята на Найден леглото бе непобутнато. В. Геновска, СГ, 466. Сичката земна повърхност беше покрита със зелен невинен здравчец, непобутнат от никоя ръка, може би само от стъпките на белогръдите сърнета. З. Стоянов, ЗБВ II, 202. Евстати мълчеше. Нещо изведнъж се пречупи в него,.., обхвана го някаква странна умора. Така си и седеше пред него закуската — непобутната. А. Гуляшки, МТС, 72.