НЕПОВЍННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество на неповинен; невинност. Ако наистина той имаше грешка, трябуваше да го уловят явно. Но те знаеха, че няма той грешка.. Всички тези обстоятелства показуваха тяхната злоба и Христовата неповинност. КТЕМ, 543.