НЕПОВОЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОВО̀ЛНО. Поет. Нареч. от неповолен. Но нижеха се дните, и в забрава, / не сетих аз, че вино не остава / и неповолно стигнах до фалит. Д. Дебелянов, С 1946, 116. И полежах, час подремнах, / съних зло проклето: / .. / Скокнах — болно, неповолно / трепна ми сърцето. П. К. Яворов, Съч. I, 34.