НЕПОВРАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОВРА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Който не може да се отмени, да се промени, да се върне; неотменим, невъзвратим, неповратим, безповратен, безвъзвратен. Зла прокоба, / слука неповратна: / здрава легна, / здрава се не вдига [Здравка]. Ц. Церковски, Съч. II, 250. И ако във времето на предаването сумата [на стоката] се намери точна, продажбата е неповратна. Но ако са докаже неточна, купувачът има избирателното право и може да развали продажбата. ДЗОИ III (превод), 56.