НЕПОВРАТЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОВРАТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който трудно се движи, не е ловък, бърз в движенията си; тромав. Противоп. ловък, чевръст. Затаил дъх, той съгледа два биещи се огромни глигана .. "Как могат да са толкова пъргави тия грамадни зверилища! — чудеше се човекът. — Гледаш ги такива едни неповратливи, а то..." ЛР, 1979, кн. 2, 19. Шепата храбреци се мятаха сред тежките и неповратливи железни чудовища,.., сечаха наляво и дясно и падаха един след друг под конските копита. А. Дончев, СВС, 778. Симеон, като знаеше,.., че угрите няма да се решат да воюват в зимни условия, защото конницата им ставаше неповратлива в снеговете,.., на свой ред беше сигурен, че войната с угрите няма да започне по-рано от пролетта. А. Гуляшки, ЗВ, 412.

2. Прен. Който не може, не умее да действува ловко, дипломатично при сложни положения. Търсел се е някакъв майстор на политическия блъф, за да се стресне дипломацията на самодържавна Русия,.. Тодор Бурмов, човек умен, религиозен, не беше за тази работа, той е кабинетно устроен, политическата стъгда го плаши, всеки рязък завой за него е труден, той е неповратлив. Т. Жечев, БВ, 120-121.