НЕПОВРЀДЕН

НЕПОВРЀДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. 1. Който не е вреден; безвреден. Не отбягнувай и недей се отягчава, за да возблагодариш свое чедо и да изпълниш ония негови детски охоти и желания, които ся неповинни и неповредни, сиреч като за играчка, разговорка, пеяне и пр. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 721.

2. Прен. Непокварен, неразвален. Благодарете от все сърце отца небеснаго, защото ви е опазил неповредни до днешния ден, за ваша доброчестина. Й. Ненов, ЧГ (превод), 49.

НЕПОВРЕДЀН

НЕПОВРЕДЀН, -а, -о, мн. -и, прил. На който не е причинена, нанесена повреда. Лодката извлекли, неповредена и здрава, на брега. Й. Йовков, Разк. II, 41. Всички тия бележки се намират в един и същи ръкопис, който, въпреки едно твърде дълго странствуване, останал неповреден. Б. Пенев, НБВ, 61. По-важните народни святини във Велико Търново,.., били са и до днес: ..; черковата Святих апостолов, която са е опазила до наше време неповредена. Т. Шишков, ИБН, 274.

Списък на думите по буква