НЕПОГРЕБАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОГРЀБАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е погребан. Има ли по-страшно от туй да знаеш, че баща ти лежи непогребан под знойното небе на Тракия? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 549. Ще заобиколя нещастния покойник, жертва за отечеството, което ще запише името му на някоя възпоменателна плоча на селския мегдан .. Селските кокошки ще рият пръстта под нея, докато костите му ще гният непогребани в тоя чужд и непознат край. Л. Стоянов, Х, 48. Много се караха тогава четирите попа от двете черкви, на кого се пада да го [хаджи Кою] опее и до бой беше опряла работата, защото беше починал в спорната зона. И два дни го държаха непогребан. Чудомир, Избр. пр, 118.