НЕПОГРЕШИМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОГРЕШЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непогрешим; безпогрешност. Петър Янков беше проводник на тая политика. Кондарев не можеше да понася словесната му разточителност, неговата самонадеяност и непогрешимост в оценките. Ем. Станев, ИК III, 234. Без да е имал предходници и богати традиции в областта на своя жанр, Симеон Радев е разгърнал свободно широко платно. Той не претендира за непогрешимост. П. Зарев, СНРИ (С. Радев, СББ I), 6. На ватиканския престол седеше един от най-амбициозните папи, папа Пий IХ, който започна с либерални обещания, а трябваше да управлява в жестока война с либерална Европа и да завърши с прогласяването на най-реакционната догма дори във ватиканската история — догмата за папската непогрешимост. Т. Жечев, БВ, 131. Но неповинност в нази не търсете, / не искайте от нази да опятним / непогрешимостта на наший разум! Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 177.